False Flag

Блог за национална сигурност, външна политика и световна икономика.

Какво представляват предварителните избори за кандидат-президент на Републиканската Партия?

leave a comment

През последните седмици българските медии започнаха да обръщат повече внимание на резултатите от предварителните избори за кандидат-президент на Републиканската Партия, но без да предоставят никаква адекватна информация за кои са водещите фигури, какъв е процесът и какво е неговото реално значение.

 (Associated Press)

Какви са тези избори и защо се водят?

В САЩ традиционно двете основни партии – демократите и републиканците, определят своите кандидати за президенти и губернатори на предварителни вътрешни избори. Това означава, че преди кандидатите да имаш възможността и шанса да се борят в официални избори, те трябва да спечелят възможно най-широка подкрепа сред традиционната си база от гласоподаватели.

Практически, това означава, че един кандидат за президент трябва да започне кампанията си поне около година преди самият вот, като в последните няколко години този срок се повиши на около две (веднага след междинните избори за Конгрес и Сенат).

През 2012-та има предварителни избори във всеки щат и те ще се проведат от 3-ти Януари до 26-ти Юни. В действителност още на така наречения Super Tuesday на 6-ти Март има вероятност да се определи кой е кандидатът с най-висок шанс.

Самите проценти, спечелени в различните Щати отговарят на определен брой делегати на конференцията за номиниране на кандидат-президент на Републиканската Партия в Тампа, Флорида в края на Август. На конференцията тези делегати гласуват за политика, който подкрепят за кандидат-президент и е напълно възможно дори водещи фигури със сравнително успешни кампании да изпитат трудности със събирането на всички нужни вотове.

 Кои са кандидатите в момента?

Практически, кампанията за кандидат-президент на Републиканската Партия се води от края на 2010-та, когато започнаха спекулациите кои политици ще обявят в началото на 2011-та, че стартират „инициативни комитети”, които да „проучат потенциалната възможност”.

От края на 2010-та досега общо 11 политици са обявили, че ще участват в състезанието, от които едва 4 все още се борят за номинацията – всички останали се отказаха поради слабо финансиране, липса на публичност или сериозни скандали.

В момента състезанието се води между Мит Ромни, Нют Гингрич, Рон Пол и Рик Санторум, като и трите проведени избори бяха спечелени от различни кандидати.

(Mitt Romney Official Flickr Stream)

Какъв всъщност е политическият климат и какво се случва наистина?

Истината е, че шансовете да бъде победен текущ президент в изборите за втори мандат са ниски, особено срещу сравнително стабилен такъв като Барак Обама. Това беше и причината редица добре подготвени и сериозни политици на Републиканската Партия като Крис Кристи, Марко Рубио, Мич Даниелс и Пол Раян отказаха да участват в сегашните избори и се готвят за истинското предизвикателство – 2016.

Единственият „сериозен” кандидат тази година е Мит Ромни, който след неуспешният опит от 2008-ма, инвестира последните четири години в постоянно изграждане на офиси и финансова подкрепа за изборите през 2012-та. Мит Ромни е и основният фаворит и най-вероятен кандидат на Републиканската Партия.

Проблемът е, че Мит Ромни е бюрократ и качествен административен мениджър, а не толкова политически лидер. Постоянната му промяна на позиции и мнения се дължи на факта, че той базира своята управленска философия на практика, статистики и обществена подкрепа, а не на политически пристрастия.

Предварителните избори обаче се водят за гласовете на най-твърдите и консервативни привърженици на Републиканската Партия – малък процент от всички гласуващи, но мнозинство от електората на първичния вот.

Практически, много малко от политическите позиции заети от кандидатите по време на предварителните избори ще бъдат запазени за истинския сблъсък с Обама. Всички речи, прояви на твърд консерватизъм и популизъм за крайно-дясното крило на Републиканската Партия ще бъдат забравени в момента, в който бъде определена номинацията.

Същият този електорат имаше огромно влияние по време на междинните избори през 2010-та, когато „Чаената Партия” успя да донесе най-сериозното предимство на републиканците в Конгреса от близо 70 години.

Самият политически климат в момента е неблагоприятен за „перфектни” кандидати. В една раздвоена страна, на прага на втора рецесия и почти несъществуваща средна класа, богатият, учтив, опитващ се да угоди на всички и дълбоко религиозен мормон Мит Ромни изглежда неадекватно и изключително отдалечен от реалния живот. По време на кампанията си той неколкократно имаше политически гафове свързани с богатството му, включително отказа да покаже данъчните си декларации.

Успешното му управление като губернатор на силният за демократите щат Масачузетс също не е в негов плюс – здравната реформа, която той прокарва там, днес се приема за огромен минус, тъй като Обама базира върху нея своят закон, който реализира през 2009-та. Въпреки че здравната реформа на Ромни беше с широка подкрепа сред републиканците, в момента, в който Обама я използва за собствен проект, то тя се превърна в „най-злото нещо случвало се някога на САЩ”.

Опонентите на Мит Ромни обаче със сигурност не могат да спечелят избори срещу Обама.

Нют Грингич е скандален политик, който през 1994-та блокира работата на правителството в опит да спечели влияние срещу Бил Клинтън, развежда се два пъти след като съпругите му се разболяват от сериозни болести, и после се жени за любовниците си.

Рик Санторум в най-добрия случай може да бъде определен като хомофоб и религиозен фанатик, който продължава с изказванията си срещу хомосексуалистите, сравнявайки ги с животни, както и желанието си да забрани всички аборти.

Рон Пол е прекалено възрастен – на 76 години, както и радикален – иска да изтегли САЩ от всички международни организации и да закрие Федералния Резерв. Това не означава примерно, че Рон Пол е лош политик или кандидат, но за успешна кандидатура за президент се изисква широка подкрепа от всякакви кръгове, включително бизнес елита и армията, а неговите позиции са опасни за тях.

Другият голям фактор през тези избори са така наречените Super Pacs – не-правителствени политически организации, които могат да събират неограничени дарения и да финансират телевизионни реклами или събития в подкрепа на даден кандидат, без да са част от неговият екип. Практически, това означава, че всяка компания или съюз могат да финансират с всякакви средства тези не-правителствени организации, като единственото условие е техните действия да не са координирани с кандидатите, които подкрепят.

                                                 (White House Photo, Chuck Kennedy, 1/20/12) 

Кой ще спечели президентските избори през 2012-та година?

В момента, изглежда като най-вероятно, че изборите ще са между Барак Обама и Мит Ромни, като сегашният президент ще успее да вземе втори мандат със сравнително комфортна преднина.

Това може да се промени по всяко време – в 24-часовия новинарски цикъл няма нищо сигурно.

Това, което трябва да се има предвид е, че реално дори и Мит Ромни да спечели изборите, то управлението на страната няма да се промени рязко.

Президентът на САЩ е позиция, която е силно ограничена и зависима от Конгреса и Сената на страната при вземането на всякакви вътрешно-политически решения. Във външен план политиката на страната се определя от военния и външен департамент и въпреки че президентът има последната дума, то много рядко неговата позиция е различна. На теория, президентът на САЩ е най-силната политическа фигура в света, но на практика неговите успехи и позиции са изключително зависими от други фактори.

Почти всички важни решения на президента в законодателен план трябва да бъдат одобрени и от демократите, и от републиканците, което е възможно единствено чрез множество политически сделки и договорки. В ситуация като сегашната дори и това не е достатъчно – официалната позиция на Републиканската Партия е, че е от изключително значение Барак Обама да е президент с един мандат, и открито саботира всяко негово предложение.

Самият Барак Обама спечели изборите през 2008-ма с платформа, която беше забравена и неизпълнена. Политиката, водена от него се различава изключително малко от тази на Джордж Буш – не, защото имат еднакви позиции, а поради това, че президентът на САЩ има влияние върху множество решения, но неговият избор е предварително ограничен.

Добър пример е Гуантамо Бей – нелегалният международен затвор, в който правителството на САЩ официално извършва мъчения срещу затворници, обявени за терористи, без те да имат право на съд или присъда. Обама многократно по време на своята кампания заяви, че първата му цел ще е затварянето на този „срамен затвор, символ на всичко грешно с досегашното управление”. На практика, Гуантамо Бей не просто все още съществува – неговото финансиране и съществуване всяка година се удължава от Обама. Въпреки редица речи срещу политиката на Буш по национална сигурност, Барак Обама дори успя да прокара и подпише закон в края на 2011-та, според който американски граждани могат да бъдат затворени в Гуантамо Бей без съд и присъда, където да бъдат задържани за неограничен период от време.

На въпроса как може подобен закон да бъде подписан от президента, официалният говорител на Белия Дом заяви, че той нямало да се използва от сегашната администрация по този начин, без да посочи какво точно ще гарантира това.

Written by False Flag

January 23rd, 2012 at 3:16 pm

Афганистан през Декември

leave a comment

През 2011-та година 565 войници на НАТО загинаха в Афганистан – с близо 200 по-малко от миналата година. През 2012-та започва мащабното поетапно изтегляне на бойни части от страната, като силите на коалицията се очаква да бъдат намалени с около 23 000 души активен персонал. Въпреки това, религиозните атентати извършени през Декември поставят под огромно съмнение дългосрочните перспективи за запазване на националната сигурност и стабилност в страната.

(Reuters/Najibullah Musafer)

Афганистанци се опитват да се спасят след самоубийствен атентат в Кабул на 6-ти Декември 2011.

(Massoud Hossaini/AFP)

Дванадесет годишната Тарана крещи в шок, заобиколена от ранени и убити след самоубийствен атентат в Кабул на 6-ти Декември 2011. Седем нейни роднини биват убити при атентата, а общо 70 души губят живота си по време на взрива.

(US Army/Spc. Ken Scar)

U.S. Army Spc. Devon Boxa от Company B, 7th Battalion, 158th Aviation Regiment пътува с хеликоптер CH-47D Chinook над област Jalalabad на 17-ти Декември 2011-та.

(Reuters/Omar Sobhani)

Grover, герой от детското предаване „Улица Сезам” пред Френският Културен Център в Кабул.

(AP Photo/Houston Chronicle, Mayra Beltran)

West PointCadet Lt. Michael Norris на погребението на брат си Army Pfc. Cody Norris загинал в Афганистан при сражение в провинция Кандахар.

(AP Photo/Anja Niedringhaus)

United States Marine Cpl. Burness Britt част от Charlie Company 1-214 Aviation Regiment, ранен в провинция Helmand по време на операция “Dust Off”.

Реална ли е заплахата от атентат в България на Хизбула?

leave a comment

На 05.01.2012 в израелския вестник Haaretz беше публикувана кратка статия, в която се съобщава, че министерството на транспорта предупреждава за възможни терористични нападения в Европа поради годишнината от убийството на Imad Mughniyah, ключова фигура в силовите структури на Хизбула.

(ASSOCIATED PRESS)

Кой стои зад вестник Haaretz?

Haaretz е най-старият всекидневник, публикуван в Израел и е известен с либералните си позиции и открито противопоставяне на политиката на изграждане на нелегални израелски селища в спорните територии с Палестина.

Вестник Haaretz има репутацията на най-влиятелния всекидневник сред политическият, военен, разузнавателен и бизнес елит на Израел.

Какво точно твърдят израелските служби?

Всъщност изявлението за потенциална заплаха идва от директора на отдел Сигурност на транспортното министерство на Израел Danny Shenar. В интервю за Haaretz той вече е изпратил предупредителни съобщения към повечето европейски страни поради годишнината от убийството на Imad Mughniyah извършено на 12.02.2008-ма година с кола бомба в Сирия.

Председателя на израелското контра-терористично бюро обаче заяви, че към момента няма конкретна информация за подготвени атентати.

Трябва да се има предвид, че това е първият път, в който министерството на транспорта си е позволявало да отправя подобни предупреждения – според текущия закон в Израел единствено контра-терористичното бюро е отговорно за информиране на пътниците от повишено ниво на заплаха. От друга страна външното министерство на Израел излезе с изявление, че няма нужда от „истерична атмосфера”.

Проблемът с всички тези изявления е, че практически службите отговорни за разузнаването и предотвратяването на подобно нападение са „ Разузнавателния Институт за Специални Операции” (Мосад), „Израелска Агенция Сигурност” (Шин Бет позната още като Шабак) и „Дирекция Военно Разузнаване” (Аман). Поради липсата на официални изявления от тяхна страна или анонимни интервюта с израелските медии, е много трудно да се спекулира за реалното ниво на заплаха.

 Каква е реалната заплаха от Хизбула за националната сигурност на България?

Хизбула е шиитска пара-военна организация, която през последните 30 години се промени рязко от терористична групировка към алтернативна политическа сила и неформална армия. Практически в средата на 90-те години Хизбула прекрати активното организиране и финансиране на терористични атаки и пренасочи всичките си ресурси към изграждането на политическо и социално движение, подкрепяно от развито военно крило. Днес Хизбула практически контролира Ливан, като организацията е разположила около 80 000 военни ракети насочени пряко към цели в Израел в случай на ескалиране на евентуален военен конфликт. Основните финансови и разузнавателни международни партньори на Хизбула са режимите в Сирия и Иран.

След убийството на Imad Mughniyah при непотвърдена операция на Мосад в Сирия на 12.02.2008, всяка година има информации за евентуални атентати на Хизбула в знак на отмъщение. През 2009-та се предполага, че е била предотвратена мащабна акция на Хизбула срещу цели в Европа. Също така се твърди, че в знак на отмъщение е било готвено нападение срещу посолството на Израел в Азербайджан.

В България при преброяването от 2011-та година 577 139 души са се определили като мюсюлмани, от които преобладаващата група са сунити. Шиитските секти като къзълбаши и бекташи са малко на брой и са активни основно в Разград, Търговище и Тутракан. Не е ясна бройката на ливанските граждани от шиитски произход в страната.

Един евентуален атентат на територията на България предполага логистично планиране и финансиране на военизирани клетки, които имат възможността да локализират подходяща значима за Израел цел, да подготвят метода за извършване на нападението и да реализират операцията без активното знание на действащите български и чужди контра-терористични служби в страната.

Практически погледнато вероятността от подобни сценарии е ниска, но съществува, което превръща Хизбула в заплаха за националната сигурност на България.

Кои са основните български служби, които да предотвратят евентуален атентат на Хизбула в България?

На теория служителите на НРС (Национална Разузнавателна Служба) в българските посолства в Ливан, Сирия и Иран би трябвало да имат изградена мрежа от контакти, които да предоставят предварителна информация за готвено нападение на Хизбула в България, след което атентаторите да бъдат локализирани и неутрализирани от СОБТ (Специализиран Отряд за Борба с Тероризма).

На практика ситуацията е доста по-сложна.

Поради специфичния състав и структура на НРС, както и факта, че службата е подчинена на президента, вероятността от практическа и използваема разузнавателна информация, придобита от нейни служители е изключително ниска. България от доста години разчита на кооперацията с чужди разузнавателни служби за информация за терористични или криминални заплахи. Не е случайност факта, че почти всяка успешна международна операция на МВР през последното десетилетие е реализирана благодарение на чужда разузнавателна информация. Зависимостта на страната от чужди разузнавателни служби е толкова висока, че правителствата на България започнаха да вземат мерки срещу корупцията основно поради заплахата от прекратяване на сътрудничеството на външни агенции.

Практически, това означава, че ако едно евентуално нападение се планира и организира извън границите на страната, то нашите служби са практически слепи за заплахата.

Това беше и причината за създаването на контра-терористичен отдел в ДАНС (Държавна Агенция Национална Сигурност), който се предполагаше, че ще позволи на по-бърза и адекватна реакция при разследването и предотвратяването на подобни нападения. След изборите през 2009-та ГЕРБ започна целенасочена политика срещу служителите и структурите в ДАНС, тъй като агенцията се беше превърнала в най-влиятелната оперативна агенция в страната и нейни служители открито саботираха или използваха разузнавателна информация за натиск върху членове на правителството на тройната коалиция. Към днешна дата ДАНС няма човешкият или финансов ресурс за мащабна контра-терористична операция.

Това означава, че практически отговорността пада върху отдел “Контратероризъм” в ГДБОП.

 Реална ли е заплахата от атентат в България на Хизбула за граждани на Израел?

Поради текущото ниво на разузнавателните служби на България, изградената контактна и бизнес мрежа на ливански граждани и успешните терористични операции през 2011-та в редица европейски градове, то рискът от атентат е реален и е налице.

Поради липсата на изтекла информация в медиите за реално планирана операция обаче, не може да се твърди, че има действителни планове и цели. Предвид гражданската война в Сирия и нестабилното поведение на Израел  и съмненията за предстоящо нападение над ядрени обекти в Иран, атентат на територията на България би бил с изключително нисък приоритет.

Предвид активното присъствие на оперативни агенти на Мосад на територията на България, ако подобна информация бъде придобита, то евентуална контра-терористична операция най-вероятно ще бъде организирана и проведена или от отдел “Контратероризъм” в ГДБОП или СОБТ.

Евентуалните цели на подобно нападение ще бъдат посолството и консулството на Израел в България, туристически групи (автобуси и хотели), културни центрове и синагоги.

Подобно нападение би било осъществено в периода края на Януари – средата на Февруари, вземайки предвид предишни опити за атентати на Хизбула през 2009-та.

Сделката за фискален пакт – печеливши и губещи

leave a comment

След месеци на несигурност, договорки и лобиране, в 4-ри сутринта в Събота 09.12.2011 беше обявен нов фискален пакт между 26 от страните членки на ЕС, който няма да бъде обвързан с промяна в основните договори на съюза.

В основата си новите промени са обвързани с много сериозни правомощия сред подписалите договора към контролиране на бюджетните дефицити и финансови правила в държавите от ЕС-26 и евентуалното въвеждане на бъдещи общи данъци/банкови регулации.

Това, което е по-важно обаче, беше най-големият политически разрив между Великобритания и другите страни членки, който може да доведе до непредвидими последици за бъдещето на ЕС.

(REUTERS)

 Германия

 Новият фискален пакт в основата си представлява серия от финансови и политически мерки, които са част от сегашната икономическа политика на Германия, които ще бъдат наложени като обща европейска практика.

Проблемът е, че за Меркел „германизацията” на ЕС е логична стъпка към едно по-стабилно икономическо бъдеще на съюза, но на практика има прекалено голяма вероятност фискалният пакт да е една от най-големите грешки правени някога от лидерите на обединена Европа. Новият фискален пакт поставя Германия в центъра на серия от наказания и правила, които центристки политически елит ще налага на „провинилите” се членки.

В новия фискален пакт липсват мерки, които да стимулират бюджети, ориентирани към растеж и инвестиции, а финансовите правила не надвишават краткосрочната цел от „изравняване на счетоводния баланс”.

И докато Меркел поне за момента изглежда като основен победител от новия фискален пакт, който цели да запази еврото, то икономическите проблеми на закъсалите страни-членки са далеч от разрешаване. Преди еврото немската индустрия инвестираше милиарди в иновации и продуктивност, за да може да се конкурира с другите европейски страни и техните често по-евтини валути. Благодарение на еврото този „проблем” беше разрешен за Германия, като ръстът и развитието на индустрията на страната беше пропорционален на срива на този сектор в държави като Италия, Гърция и Португалия.

Новият фискален пакт не дава и разрешение на основното предизвикателство пред ЕС – дълговата криза. През 2012-та Германия ще дължи в кредити 83% от БВП на страната, а почти всяка европейска държава има огромни задължения без особени перспективи за растеж, който да позволи адекватният мениджмънт на тези кредити. Голямата дългова задлъжнялост на правителствата рано или късно ще доведе до мащабни проблеми и за икономиката на ЕС, с високи данъци и засилен правителствен контрол над всеки сектор.

За да може наистина ЕС да има по-сериозна дългосрочна перспектива за развитие, фискалният пакт трябваше да бъде обвързан и с реална стратегия за икономическо възстановяване на Южна Европа. В основата си това означава и повишаване на тяхната конкурентно-способност. Вместо това фискалният пакт гарантира особен контрол на Германия точно над този аспект от финансовата политика на страните подписали договорките, и усилва перспективата от тежко икономическо бъдеще на Ирландия, Португалия, Италия, Гърция и Испания, ниски заплати, висока безработица, социален и обществен колапс.

Европа на държавите-членки вече не съществува. Европейският Съюз днес е изключително зависим от Германия и визията на Меркел за развитието на ЕС-26. Съдейки по новия фискален пакт, тази про-немска визия заплашва бъдещето на целия съюз.

Франция

 Новият фискален пакт е триумф за Саркози, който от 2010-та насам се бори за много по-сериозна водеща роля на лидерите на различните държави в цялостната политика на ЕС, за сметка на европейските институции и инструменти посочени в договора от Лисабон.

Още по-важно за Саркози беше изключването на Великобритания от фискалния пакт, оставяйки Германия и Франция без политическа опозиция в бъдещите преговори за Еврозоната или ЕС-26. Практически, останалите държави от фискалния пакт са или коалиционни партньори от EPP или в изключително тежко финансово състояние и респективно особено зависими от „добрата воля” на Меркел.

Въпреки политическата победа за Саркози, практическите плюсове за Франция са изключително малко. Основната икономическа стратегия на Франция се основава на ръст на кредитирането от страна на ЕЦБ, задържането на еврото и запазването на изградената система за високи възнаграждения и социална държава. Новият фискален пакт с този набор от мерки е структуриран точно срещу този тип икономическа политика, възприемайки много по-финансово консервативен подход. Ако до преди месеци се твърдеше, че големият сблъсък за бъдещето на ЕС е между Меркел и Саркози, то днес френският президент не е нищо повече от младши партньор в коалиция с немския канцлер, който диктува икономическата политика на съюза.

(AFP)

 Великобритания

Решението на Дейвид Камерън да изтегли Великобритания от финансовия пакт е с особено големи дългосрочно последствия за страната, а и ЕС.

На теория Дейвид Камерън отказа да включи Великобритания във финансовия пакт, тъй като няма инструмент, с който да предотврати евентуални регулации срещу банковата индустрия, която формира 30% от БВП на страната и около 25% от платените данъци.

На практика Камерън почти със сигурност лиши Великобритания, от каквато и възможност да спре подобни финансови регулации, като междувременно доведе и до пълна изолация на страната в рамките на ЕС и постави под въпрос дали управляващата коалиция няма да се разпадне, водейки до предсрочни избори.

Решението на Камерън постави и под огромен въпрос дали Великобритания ще бъде част от ЕС след няколко години. Финансовият пакт постави основните на нов икономически договор в рамките на ЕС-26 и ако Великобритания бъде оставена извън него, то страната се превръща в по-скоро „сътрудник”, отколкото пълноправен член на Съюза, подобно на Швейцария или Норвегия.

България

България не печели нищо ново от този фискален пакт. Страната не получи гаранция, че ще бъде приета в Шенген от 2012-та или реалистична дата за приемане на еврото. Поради съществуващият вече валутен борд, мерките от фискалния пакт не са нито непознати, нито особено ограничаващи за правителството, тъй като икономическата политика на страната се диктува от подобни правила вече над десет години.

Теоретично погледнато обаче включването ни в този фискален пакт заплашва страната с допълнителни санкции в случай на влошаване на икономическото положение в държавата. Това, което е по-важно – фискалния пакт не предлага никакви реалистични решения за растеж.

Спорно е и какво влияние или глас ще имат българските представители в бъдещи решения на много по-влиятелния вече Съвет на ЕС. Със сигурност страната е в по-изгодна позиция с правителство на партия членка на EPP, но твърде вероятно е и че това означава, че се очаква пасивна подкрепа на всичко, което Меркел и Саркози предложат като политически и икономически мерки.

Икономическата реалност

Целта на последното заседание беше да се търси решение на дълговата криза в ЕС, евентуалното създаване на европейски бондове или отделни икономически зони. Вместо това ЕС осъмна с нов фискален пакт, който се концентрира върху ограничения, наказания и регулации върху страните членки. Чисто политически може да се каже, че и ЕС изгуби една страна членка – Великобритания, която през следващите години ще има много малко влияние върху икономическата политика на съюза.

Липсват реалистични решения ориентирани към растеж и иновации. Основната пряка заплаха за ЕС продължава да е налице – агресивно ориентирани международни пазари водещи до високи лихви по текущите облигации и кредити на страните членки.

В Понеделник, 12.12.2011, когато международните пазари отворят е твърде вероятно то да е на загуба, предизвиквайки нова вълна от несигурност и дестабилизация в ЕС.

Нови сблъсъци на площад Тахрир в Кайро, Египет

leave a comment

Близо седмица вече продължават масовите протести в най-големите градове в Египет. Полицейски и военни части отговориха на тълпите със сълзотворен газ, гумени амуниции и камъни. По последни данни жертвите са над 40, а стотици са ранени.

(Reuters/Amr Abdallah Dalsh)

(AP Photo/Khalil Hamra)

(AP Photo/Tara Todras-Whitehill)

(AP Photo/Khalil Hamra)

(AP Photo/Khalil Hamra)

(AP Photo/Tara Todras-Whitehill)

(Reuters/Goran Tomasevic)

(Reuters/Goran Tomasevic)

Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 България
This work by False Flag is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 България.