През последните седмици българските медии започнаха да обръщат повече внимание на резултатите от предварителните избори за кандидат-президент на Републиканската Партия, но без да предоставят никаква адекватна информация за кои са водещите фигури, какъв е процесът и какво е неговото реално значение.
Какви са тези избори и защо се водят?
В САЩ традиционно двете основни партии – демократите и републиканците, определят своите кандидати за президенти и губернатори на предварителни вътрешни избори. Това означава, че преди кандидатите да имаш възможността и шанса да се борят в официални избори, те трябва да спечелят възможно най-широка подкрепа сред традиционната си база от гласоподаватели.
Практически, това означава, че един кандидат за президент трябва да започне кампанията си поне около година преди самият вот, като в последните няколко години този срок се повиши на около две (веднага след междинните избори за Конгрес и Сенат).
През 2012-та има предварителни избори във всеки щат и те ще се проведат от 3-ти Януари до 26-ти Юни. В действителност още на така наречения Super Tuesday на 6-ти Март има вероятност да се определи кой е кандидатът с най-висок шанс.
Самите проценти, спечелени в различните Щати отговарят на определен брой делегати на конференцията за номиниране на кандидат-президент на Републиканската Партия в Тампа, Флорида в края на Август. На конференцията тези делегати гласуват за политика, който подкрепят за кандидат-президент и е напълно възможно дори водещи фигури със сравнително успешни кампании да изпитат трудности със събирането на всички нужни вотове.
Кои са кандидатите в момента?
Практически, кампанията за кандидат-президент на Републиканската Партия се води от края на 2010-та, когато започнаха спекулациите кои политици ще обявят в началото на 2011-та, че стартират „инициативни комитети”, които да „проучат потенциалната възможност”.
От края на 2010-та досега общо 11 политици са обявили, че ще участват в състезанието, от които едва 4 все още се борят за номинацията – всички останали се отказаха поради слабо финансиране, липса на публичност или сериозни скандали.
В момента състезанието се води между Мит Ромни, Нют Гингрич, Рон Пол и Рик Санторум, като и трите проведени избори бяха спечелени от различни кандидати.
(Mitt Romney Official Flickr Stream)
Какъв всъщност е политическият климат и какво се случва наистина?
Истината е, че шансовете да бъде победен текущ президент в изборите за втори мандат са ниски, особено срещу сравнително стабилен такъв като Барак Обама. Това беше и причината редица добре подготвени и сериозни политици на Републиканската Партия като Крис Кристи, Марко Рубио, Мич Даниелс и Пол Раян отказаха да участват в сегашните избори и се готвят за истинското предизвикателство – 2016.
Единственият „сериозен” кандидат тази година е Мит Ромни, който след неуспешният опит от 2008-ма, инвестира последните четири години в постоянно изграждане на офиси и финансова подкрепа за изборите през 2012-та. Мит Ромни е и основният фаворит и най-вероятен кандидат на Републиканската Партия.
Проблемът е, че Мит Ромни е бюрократ и качествен административен мениджър, а не толкова политически лидер. Постоянната му промяна на позиции и мнения се дължи на факта, че той базира своята управленска философия на практика, статистики и обществена подкрепа, а не на политически пристрастия.
Предварителните избори обаче се водят за гласовете на най-твърдите и консервативни привърженици на Републиканската Партия – малък процент от всички гласуващи, но мнозинство от електората на първичния вот.
Практически, много малко от политическите позиции заети от кандидатите по време на предварителните избори ще бъдат запазени за истинския сблъсък с Обама. Всички речи, прояви на твърд консерватизъм и популизъм за крайно-дясното крило на Републиканската Партия ще бъдат забравени в момента, в който бъде определена номинацията.
Същият този електорат имаше огромно влияние по време на междинните избори през 2010-та, когато „Чаената Партия” успя да донесе най-сериозното предимство на републиканците в Конгреса от близо 70 години.
Самият политически климат в момента е неблагоприятен за „перфектни” кандидати. В една раздвоена страна, на прага на втора рецесия и почти несъществуваща средна класа, богатият, учтив, опитващ се да угоди на всички и дълбоко религиозен мормон Мит Ромни изглежда неадекватно и изключително отдалечен от реалния живот. По време на кампанията си той неколкократно имаше политически гафове свързани с богатството му, включително отказа да покаже данъчните си декларации.
Успешното му управление като губернатор на силният за демократите щат Масачузетс също не е в негов плюс – здравната реформа, която той прокарва там, днес се приема за огромен минус, тъй като Обама базира върху нея своят закон, който реализира през 2009-та. Въпреки че здравната реформа на Ромни беше с широка подкрепа сред републиканците, в момента, в който Обама я използва за собствен проект, то тя се превърна в „най-злото нещо случвало се някога на САЩ”.
Опонентите на Мит Ромни обаче със сигурност не могат да спечелят избори срещу Обама.
Нют Грингич е скандален политик, който през 1994-та блокира работата на правителството в опит да спечели влияние срещу Бил Клинтън, развежда се два пъти след като съпругите му се разболяват от сериозни болести, и после се жени за любовниците си.
Рик Санторум в най-добрия случай може да бъде определен като хомофоб и религиозен фанатик, който продължава с изказванията си срещу хомосексуалистите, сравнявайки ги с животни, както и желанието си да забрани всички аборти.
Рон Пол е прекалено възрастен – на 76 години, както и радикален – иска да изтегли САЩ от всички международни организации и да закрие Федералния Резерв. Това не означава примерно, че Рон Пол е лош политик или кандидат, но за успешна кандидатура за президент се изисква широка подкрепа от всякакви кръгове, включително бизнес елита и армията, а неговите позиции са опасни за тях.
Другият голям фактор през тези избори са така наречените Super Pacs – не-правителствени политически организации, които могат да събират неограничени дарения и да финансират телевизионни реклами или събития в подкрепа на даден кандидат, без да са част от неговият екип. Практически, това означава, че всяка компания или съюз могат да финансират с всякакви средства тези не-правителствени организации, като единственото условие е техните действия да не са координирани с кандидатите, които подкрепят.
(White House Photo, Chuck Kennedy, 1/20/12)
Кой ще спечели президентските избори през 2012-та година?
В момента, изглежда като най-вероятно, че изборите ще са между Барак Обама и Мит Ромни, като сегашният президент ще успее да вземе втори мандат със сравнително комфортна преднина.
Това може да се промени по всяко време – в 24-часовия новинарски цикъл няма нищо сигурно.
Това, което трябва да се има предвид е, че реално дори и Мит Ромни да спечели изборите, то управлението на страната няма да се промени рязко.
Президентът на САЩ е позиция, която е силно ограничена и зависима от Конгреса и Сената на страната при вземането на всякакви вътрешно-политически решения. Във външен план политиката на страната се определя от военния и външен департамент и въпреки че президентът има последната дума, то много рядко неговата позиция е различна. На теория, президентът на САЩ е най-силната политическа фигура в света, но на практика неговите успехи и позиции са изключително зависими от други фактори.
Почти всички важни решения на президента в законодателен план трябва да бъдат одобрени и от демократите, и от републиканците, което е възможно единствено чрез множество политически сделки и договорки. В ситуация като сегашната дори и това не е достатъчно – официалната позиция на Републиканската Партия е, че е от изключително значение Барак Обама да е президент с един мандат, и открито саботира всяко негово предложение.
Самият Барак Обама спечели изборите през 2008-ма с платформа, която беше забравена и неизпълнена. Политиката, водена от него се различава изключително малко от тази на Джордж Буш – не, защото имат еднакви позиции, а поради това, че президентът на САЩ има влияние върху множество решения, но неговият избор е предварително ограничен.
Добър пример е Гуантамо Бей – нелегалният международен затвор, в който правителството на САЩ официално извършва мъчения срещу затворници, обявени за терористи, без те да имат право на съд или присъда. Обама многократно по време на своята кампания заяви, че първата му цел ще е затварянето на този „срамен затвор, символ на всичко грешно с досегашното управление”. На практика, Гуантамо Бей не просто все още съществува – неговото финансиране и съществуване всяка година се удължава от Обама. Въпреки редица речи срещу политиката на Буш по национална сигурност, Барак Обама дори успя да прокара и подпише закон в края на 2011-та, според който американски граждани могат да бъдат затворени в Гуантамо Бей без съд и присъда, където да бъдат задържани за неограничен период от време.
На въпроса как може подобен закон да бъде подписан от президента, официалният говорител на Белия Дом заяви, че той нямало да се използва от сегашната администрация по този начин, без да посочи какво точно ще гарантира това.
